Георги Милков: Тази седмица Варна ми беше като някакъв щастлив остров, въпреки че слънцето се показа едва накрая. Заради Международния литературен фестивал ВарнаЛит метеорологичното време загуби важност, за да отвори пролом към метафората за време. А когато в това красиво реене си заедно с Георги Господинов и Захари Карабашлиев пространството придобива най-причудливи измерения. Под покрива на Градската художествена галерия “Борис Георгиев” бяхме като в търбуха на някакво митично чудовище, което ни пренася неусетно между минало и бъдеще. Но цялата тази магия, подпомогната от фабулата в книгите “Опашката” (Захари Карабашлиев) и “Времеубежище” (Георги Господинов), не би се случила без вдъхновяващата сила на четящите хора във Варна. Същите, които превърнаха в празник и останалите вечери със Здравка Евтимова, Мария Касимова-Моасе, Виктория Бешлийска, Георги Тошев, Стефан Вълдобрев… А след това и тези мои срещи с младите журналисти от Прес клуб Варна и запалените пътешественици в Социалната чайна (нямам снимки за съжаление). За да завършим с една мила другарска среща – спомен от друг формат – “Африка, звездите сигурно са полудели” – на морския бряг с Георги Тошев и Юлиян Костов. Не предполагах, че една седмица във Варна може да бъде толкова зареждащо преживяване.
Даниела Цочева, Zachary Karabashliev и 2,8 хил. други
25 коментара
35 споделяния
Харесване
 
Коментар
Споделяне

25 коментара

Най-уместни
Преглед на още 22 коментара

 


Това си е цяло съкровище! Добри хора ми харизаха всички тези книги, повечето издадени през първата половина на миналия век. Сред тях – преводите на Николай Райнов на Ницше и Шопенхауер, 712-страничното издание на “Записките” на Захари Стоянов и почти всичко от Джек Лондон, излязло у нас през 1938 г. Както и “Златният телец” на Илф и Петров от същата година, томчета на Данте, Волтер, Зола, Юго, Чехов, лорд Байрон… Още не съм имал време да прегледам всичко, но това е безценно…
Вижте повече
 

 

 

 

 

+5
 



 

Лиляна Трънкова, Zachary Karabashliev и 5,7 хил. други
 
227 коментара

67 споделяния
 
Харесване

Коментар
Споделяне

227 коментара

Най-уместни

 
Преглед на още коментари
1 от 212


 

Знак свише или брилянтен пример за психологическия феномен, наречен парейдолия? Този дънер, който стърчи между Зебуч и Мдина – укрепената стара столица на рицарите хоспиталиери в Малта – местните наричат Дървото на Иисус. Преди много години мълния ударила растящия край пътя халебски кедър и от разпуканата кора в сърцевината на дървото се появил образ, в очертанията на който мнозина видели разпнатия на кръста Господ.
За невярващите това е парейдолическа илюзия, при която случ…
Вижте повече
 

 

 

 

 

Деляна Бобева, Elena Opakova и 2 хил. други
 
17 коментара

98 споделяния
 
Харесване

Коментар
Споделяне

17 коментара

Най-уместни

 

  •  
    Латинка Орозова

    Историята и душите на хоспиталиерите дали чрез дървото и през отвъдното не отварят на Иисус дверите. Място за среща на живи и мъртви, за да няма забвение на онова поколение. А днешното да е в поклонение. Знаменито Превъплъщение!
     


     

     

    • Харесване

       
     
  • Отговор
  • 1 седм.
Преглед на още 11 коментара


 

Като за 2 дена става…
 

 

 

 

 

Благослава Игнатова, Благой Цицелков и 5,7 хил. други
 
75 коментара

10 споделяния
 
Харесване

Коментар
Споделяне

75 коментара

Най-уместни

 

  •  
    Joro Georgiev

    Любимо място. Инджой
     


     

     

    • Харесване

       
     
  • Отговор
  • 2 седм.
Преглед на още коментари
1 от 68

     
    • Ново известие



      Непрочетено
      Nezabravka Kirova-Hristova и 25 други хора реагираха на снимка: „Млад варненец (крачейки!) пръска чар…“
      преди няколко секунди