2019
2019

Семейни истории с поощрение във „Варна Лит“ 2019

Забавните младини на баща ми
 
Автор: Йоан Денев, 5 клас
МФУ „Шарл Перо“
 
Ох, по-добре да не знаете!
Но щом се налага, ще ви разкажа няколко забавни и смешни истории на баща ми.
Една лятна история от социализма и спасителите на морето:
Знаете ли какво е „чейнджа“ през социализма? По него време е било престъпление да обменяш пари на улицата. А баща ми е работил като спасител и това му е било нещо като ежедневие. Отишъл с колата си и с приятелка словенка от плажа след работа в къмпинга на Златни Пясъци. Паркирал. Слязъл и продал купените през деня марки и долари. По това време ги купували поляците. Продал всичко и отишъл до колата. Прозорецът на приятелката му бил отворен. Тя го чакала в колата. Баща ми се приближил и без много да му мисли, доста необмислено пуснал няколкото пачки с левове в роклята й.
И станало забавно. Девойката замръзнала от изненада и страх. То си било опасно да имаш толкова пари в брой по онова време. Не можела да проговори. Гледала го и не смеела да мръдне. Тя за първи път виждала толкова пари в брой. Почервеняла, побеляла и мълчала. А баща ми седнал в Шкодата, казал и да ги сложи някъде, запалил и потеглили.
Различни хора, различни страхове….
 
Два сънливи случая, как заспиването в неподходящ  момент може да ти промени живота:
Искал да става учител. Учител по литература. И пак да кажа, че било социализъм. През социализма имало изпит по политика. Този изпит се случил в неподходящ момент.
Изпитите били в Силистра. Първият по литература не го затруднил. На другия ден бил този по политика. За късмет или не, се запознал с едно момиче. Приказвали си дълго, дълго. Било вече късно. Момичето го заболяло зъб. Баща ми не мислил много. Купил едно шише с ракия и й казал да си изжабури устата, за да стане дезинфекция. Проблемът бил, че и на двамата ракията им харесала. Появил се страничен ефект, който никой не очаквал. Ракията много им харесала! Пили почти до сутринта.
Легнал си баща ми късно. Спал два часа и отишъл на изпит по политика. Какво си мислите, че се случило? Отново заспал. Листът му от изпита останал празен. Условието на този изпит обаче било, ако не го вземеш не влизаш във висшето училище. И така не станал учител. Започнал да се занимава с търговия.
Няколко години по-късно пак заспиването отново му объркало нещата. Работел в театъра. Бил осветител. Това са онези хора, които нагласят светлините на представленията.
Баща ми не се сеща какво е правил през деня, но бил толкова изморен, че като започнало представлението, заспал в дежурната стая. Това било проблем, защото имало момент, в който трябвало да излезе на сцената и да постави една лампа, преоблечен като лекар.
Събудило го говорене по радиоуредбата (това били говорители във всички помещения), от където ядосано го викали да си свърши работата.  Проблемът бил, че баща ми наистина излязъл на сцената, но било вече късно. Появил се, разбрал че е закъснял, завъртял се обратно и се измъкнал. Актьорите малко се изненадали, но се справили. Въпреки това, заспиването на баща ми му струвало двадесет лева от заплатата. Тогава това били доста пари.
 
И сега една случка от спасителството на баща ми:
Знаете какво е воден спасител на плажа. Няколко лета това е била неговата професия.
Един път в края на работния ден се случило следното. Нямало много хора на плажа, спокойно било. Седял си баща ми на спасителния пост и нетърпеливо чакал да свърши работното време. Само един човек плувал малко зад шамандурата. Плувал си човека, плувал и по едно време започнал да маха с ръка и да вика: „Ед, Ед!“. Викал си човекът, махал с ръка. Баща ми гледал, обърнал се, видял, че никой не му маха от плажа и затова започнал да му маха за поздрав.
Помахването продължило една, две минути и тогава две момчета немци скочили и заплували към човека. Стигнали при него и му помогнали да излезе на брега. Чак тогава на баща ми му станало ясно, че човекът не махал за поздрав, а защото си имал проблем. Скочил и той и изчакал да извадят човека и единственото, което успял да направи, е да му подаде ръка.
Изводът според баща ми е, че дори французите трябва да знаят чужди езици. Ако беше викал на чешки, словашки, немски дори и съвсем малко английски, щял да го разбере. Горкият ми баща не предполага , че такава къса дума като „Aide!“ означава зов за помощ. След този случай нужда от помощ имал самият той, защото французите на неговия спасителен пост не искали повече да го виждат. Спасил го неговият шеф като го изпратил на друг плаж.
 
 

Погледни още...