2019
2019

Семейни истории с поощрение във „Варна Лит“ 2019

Големи и малки семейни истории
 
Симеон Цветомиров, 6 клас
СУЕО  „Ал. С. Пушкин“
 
 
– И това е гроздето, от  което правим най-хубавото червено вино. – Това ми разказваше дядо ми на двора след прясно навалелия дъжд.
Не се чуваше сладкият звук на птиците. Беше хладно и кално. Кафяви води се стичаха по надолнището. Миришеше на прясно окосена трева, защото съседът беше изкосил преди да завали поройния дъжд. Дъждът беше напоил и нямаше нужда да поливаме.
Докато седяхме навън, от вътре идваше приятен аромат на току-що сготвената от баба мусака, която и аз, и дядо ми чакахме с нетърпение.
Лозичката, която дядо показваше, беше крехка и свежа. Беше родила няколко гроздови чепки. Не големи, но съвършени като нарисувани на картина.
Най-вероятно се чудите с какво е специална тази лоза. Ето малко пред-история: Когато дядо бил млад, на мястото където в момента е нашата вила той е имал лозе където растяло грозде, засадено от неговия дядо.  Той го гледал и обичал дълги години. Строежът обаче изисквал да се изкорени цялото лозе. Дядо предприемчиво взел корен и го е засадил на село. На село условията били по-лоши затова отнело повече време. Но с любов и търпение гроздето родило първите си чепки.
Така коренът се запазил. Гроздето от неговия дядо продължило да бъде. Аз се уча с дядо да го режа и пръскам. Лозите живеят много години. Днес имаме лоза от преди повече от три поколения. Обещал съм да я гледам и да я пазя за моите внуци.
 

Погледни още...