2019
2019

Семейни истории-победители във „Варна Лит“ 2019

ХОРАТА – ЕДНАКВИ  И РАЗЛИЧНИ
или кратък разказ за моята сестра
 
Автор: Никол Бояджиева, 7 клас
ОУ ”Св.св. Кирил и Методий”
 
Искам да ви разкажа една история. Тя не е измислена или чута от някъде. Това е истинска история, разказ за моето семейство. Ние сме мама, татко, две деца и две котки. Децата сме в относително постоянен състав, но котките са променлива величина.
Аз съм вече на 13 години, имам по-голяма сестра. Като казвам по-голяма, имам предвид почти 15 години разлика. Не е типично, но не това е важното. Така се е случило, че моите родители не са могли да напуснат работа, когато съм била малка, а баби и дядовци нямало наблизо.  Кака ми е тази, която ме е отгледала от „парче месо“, както се казва, заедно с мама и татко, разбира се. С нея не ходим на театър и опера, но обичаме да гледаме филми, четем книги. Тя ми избира фантастични заглавия. Даже веднъж започнахме да пишем една книга заедно. Сестра ми има много добра памет и обича да ми разказва какво бебе съм била, за първите ми неща в този живот – за първото ми зъбче, за първата ми крачка, как мама се е тревожила, че няма да имам коса, ей такива неща. От скоро имаме ново занимание. Купиха ни колелета. И двете се научихме заедно да караме. Сега през топлите почивни дни вземаме вода и сандвичи и с часове обикаляме Морската градина. Сестра ми вече работи и обича да ме черпи. Пием горещ шоколад или мляко с какао, когато е студено и не става за каране на колело.
На кратко – това е нашето семейство – мама, татко, сестра ми и аз, а, да и двете пухчета, които живеят в нашия двор, но това е друга история. Нормално семейство!
А, казах ли ви, че сестра ми има увреден слух? Да, тя е, както казват, различна. Нейната разлика е, че не чува. Така се е родила. Моите приятели също имат братя и сестри. Наблюдавам ги, но не виждам те да правят по-различни неща от нас. И те карат колела, и те излизат заедно, и те ходят на кино. Относно театъра и операта, за съжаление, никой мой познат не ходи с брат си ли сестра си.  Не сме по различни от другите деца. Всъщност има разлика и тя е, че моите приятели често се карат с своите сестри или братя. Аз никога не съм се карала с моята сестра. Тя е най-доброто и разбиращо същество на тази земя. Карам се понякога с мама, сърдя се на татко, но с кака никога. Кака е моята приятелка, моята утеха, моята защита. Да, тя е толкова различна, а аз съм толкова щастлива с нея.
Не мисля, че хората се делят на нормални и различни. Хората са еднакви,  имат едно  сърце и в него или има или няма любов. И ако има разлика, то тя е точно там, в сърцето, а не във външния вид или здравословното състояние. Моето семейство е доказателство за това.
 
 

Погледни още...