2019
2019

Семейни истории-победители във „Варна Лит“ 2019

Големи и малки истории
 
Автор: Виктория Баргазова, 6 клас
СУ за ХНИ „Константин Преславски“
 
Голямата ми история? Дали може да се нарече такава, след като човекът, който беше в нейната основа вече го няма….. Голямата ми история разказва за моята баба! Още помня нейните зелени като тревата очи, лековитите ѝ и златни ръце, които разтриваха упорито крачетата, когато чувстваха болка нощем! Помня нейната доброта! Помня, че тя беше причината някои хора да са на земята сега! А и знам, че хиляди хора помнят, че я е имало! Моята баба беше акушерка! Искала е да учи и да бъде нещо повече, но семейството ѝ не можело да си го позволи, тъй като били много бедни! Аз обаче мисля, че не е направила грешка като не е отишла да учи за по-висока длъжност, защото знам, че всички майки в малкото градче Айтос са ѝ били благодарни, че децата им ги има!
Мама ми разказа, че когато тя самата била малка, на Бабинден, който всъщност се смятал за ден на акушерките, всички благодарни на баба ми жени идвали в дома им. Баба им правила кафе и сервирала бяла халва. Нещото, което най-много ме заинтригува от разказа на мама е това, че баба е взимала един леген, пълен с вода, намокряла си ръцете и пускала един сапун да се изхлузи по тях, докато е казвала „Тъй както този сапун се изхлузи лесно от ръцете ми, така и бебето да излезе от майчината утроба“. Това наистина много ме развълнува! Случвало се е всяка година в един и същ ден! Искаше ми се и аз да можех да присъствам на този ден, за да мога да видя всичко това! За да мога да го преживея! За да мога да го усетя! Баба е била прекрасен човек! Помагала е на хиляди нови животи да се появят на белия свят! Помогнала им е да направят първото си вдишване и да изплачат! Помогнала им е да живеят днес! Днес когато нея я няма! Макар тя вече да не е сред живите, знам че е жива в сърцата на хиляди хора! Знам, че духът ѝ живее! Ние всички още се гордеем с нея и я чувстваме близо до нас! Преди да си отиде исках да ѝ кажа нещо! Нещо, което мислих, че ще я зарадва, но до последно не бях сигурна дали го искам! Исках да стана акушерка! След толкова избори между продавачка на сладолед, фризьорка, певица, зъболекар, адвокат, секретарка, учителка……аз избрах да искам да бъда акушерка някой ден! И все още много го искам! Защото искам да оставя спомен в професията си, както тя е направила! Защото искам да съм причината за живота на малките същества, които се надявам някой ден да извадя от утробата на хиляди майки! Искам да тръгна по стъпките на любим за мен човек! Искам да усетя тръпката, която и тя е усещала! Искам да бъда като своята баба! Това е моята история! Кратка е, но е голяма! Защото в нея има повече магия, отколкото думи! А понякога предпочитаме вълшебствата пред думите! Вълшебства като това да изродиш нов живот!
 
 

Погледни още...