2019
2019

Семейни истории-победители във „Варна Лит“ 2019

МОИТЕ МАЛКИ И ГОЛЕМИ СЕМЕЙНИ ИСТОРИИ
 
Автор: Алекс Илиев, 4 клас
ОУ„Добри Войников“, с.Каменар
 
Казвам се Алекс и съм на 11 години.  Мама ме нарича  Али,  защото съм  ромче.  Уча  в  голямо  училище,  което  е  построено  насред  полето. Намира  се  между  двете  махали  на  село  Каменар.
Много  се  вълнувам  през  цялата   тази  учебна  година.  След  няколко  дни  ще  имам  първите  в  живота  си  изпити.  Госпожите  казват,  че  трябва  да  се  справим.  Аз  искам  всичко  да  мине  отлично,  нищо,  че  ми  е  трудно.  За  мен  българският не  е майчин език.  Гордея  се,  че  мама  е  помощник на  учител  тук  и  ми  помага.
Наскоро  имахме  състезание  по  български  език  в  училище.  От  всички  деца,  аз  получих  най – висока  оценка.  В Деня на  ученическото  самоуправление към  Парламента  в  училище  си  избрах  да  съм  директор.  Беше  страхотно  преживяване.  Хем  е хубаво  да  управляваш,  хем  е  малко  страшничко,  защото  отговаряш  за  всички – за ученици, учители, лелечки… Но аз се справих!
Мъчно  ми  е,  че   в  махалата  много  къщи  са  заключени.  Празни  са  поляните  и  игрищата.  Няма  ги  децата  –  родителите  им  ги  заведоха  в  Германия,  Англия,  Полша,  Чехия,  Холандия.  Искам   роднините   приятелите ми  да  се  върнат  отново тук,  в  България.
Затова  трябва  много  да  уча! Да  мога  да  си  намеря  работа тук.  Не  искам  да  напускам  България!
Мама  и  татко  много  работят.  Имам  си  и  братче,   за  което  често  се  грижа аз. Ние  сме  хубаво  семейство. Радвам  се,  че  е  така.
Често  вечер  си  говорим  за  миналото ни. Родителите  на  баща  ми  са  турци. Дядо  ми бил  ходжа. Уважавали  са  го.Татко разказва, че са го  викали  по  къщите  да  чете  Корана. Приселили са се  във  Варна  от  Разград. Настанили  са  се  във  Варна.  После  през  1980 г.  са  били  първите  заселници  в  с.  КаменарДали им  да  живеят  в  построена  от  държавата  къща.  Дядо бил  трудолюбив  ,  събирал  тръстика  от  Варненското  езеро , плетял  кошници.Така  вече  хранел  семейството  си.
Рода  на  майка  ми  и  сега  живеят  в  квартал  Аспарухово  във Варна.  Баба   работила  във  фабрика  ,,Първи  май,,.  Дядо  имал  кръчма,  после  магазини.  Добре  са   живеели.  През  1980 г.  и  те  са  се  настанили  в  село  Каменар.
Така  двата  рода  са  се  събрали  и  съм  се  родил  аз.
Госпожите  и  мама  и  татко казват,  че  съм  добро  дете  и  много  добър  ученик.  Искам  да  се  справя  отлично  на  изпитите.  Искам  да  успея,  да  имам  добра  професия  и  да  си  живея  тук,  в  България.
 

Погледни още...