2019
2019

Семейни истории-победители във „Варна Лит“ 2019

Човекови
 
Автор: Александър Габровски, 10 клас
Първа езикова гимназия
 
Сума ти пари изсипахме за коледния ѝ подарък– куклена къщичка с малки, дървени столчета, завески на прозорчетата и масички с миниатюрни покривки на розички и маргаритки. А на всичкото отгоре комплектът включваше тричленно, куклено семейство. Е, не включваше легло за жалост, но какво пък. Куклите не спят.
Голяма игра падна. Не дочака дори да ни благодари, а веднага се захвана да разопакова частите на къщичката. Заедно я сглобихме и ето че в нея заживяха Човекови, както тя ги наричаше, понеже твърдо отказваше да повярва, че това са просто кукли. За нея те бяха изпълнени с живот и всеки от тях имаше свой собствен и уникален характер. Човеков обичаше да мие съдовете, Човекова да чете модни списания, а детето им – малкото Човече, както тя обичаше да го нарича, да полива цветята на балкона. (Градина също нямаше в комплекта.) Въпреки това, признавам, беше си същинска идилия. Жалко, че не продължи дълго.
Месец – два след Коледа от стаята на малката се чуваха разговорите ѝ с Човекови, песните и смехът ѝ, до деня, в който тя замлъкна. Всичко ми се струваше чудесно. Най-после щях да си изпия кафето и да почета на спокойствие, когато в умът ми светна червената лампичка. Имаше нещо подозрително и неестествено в тази тишина. Тя никога не мълчеше, докато си играеше.
Отворих вратата и тогава го съзрях – тероризъм в детската стая. Роклите на Човекова, покривчиците, завеските – всичките нарязани на мънички парченца. Но да беше само това, ами и къщичката беше разглобена, а по доскоро съвършено белите ѝ стени – безсмислени драскулки.
– Защо го направи? – я питам, а тя се обръща да ме погледне и оставя детската ножичка на килима. В ръката ѝ – момиченцето на Човекови – подстригано до оплешивяване. А каква реалистична, мека и светла косица имаше само.
– Ами, доскучаха ми.
Замълчах. Представа си нямах какво да ѝ отговоря, защото знаех, че всички утопии доскучават все някога.
 
 
 
 

Погледни още...