2019
2019

Семейни истории-победители във „Варна Лит“ 2019

Малки и големи семейни истории
Автор: Мариам Аракелян, 7 клас
МФУ „Шарл Перо“
 
Казвам се Мариам Аракелян и съм родена във Варна. Сигурно се питате какво е това странно име, което нося. Ще разкажа. Аз съм четвърто поколение арменци, които живеят в България и по-точно в морската столица. Обичам безкрайно този град и хората в него, но корените ми не  са оттук. Реших да разкажа една от  многото истории, как всъщност дедите ми  са се заселили в най – любимия ми град  преди повече от век.
Моят прадядо се е казвал Вартан. Носил е името на един от най – известните пълководци в арменската история  – княз Вартан Мамигонян, който през 451 г. сл.Хр. води първата битка в историята на човечеството за защита на християнството. Прадядо ми, освен че е бил кръстен с име на светец, се е родил в един мистичен град – Ван, изграден край езерото Ван от митичната асирийска царица Семирамида. Историята разказва, че това е древната столица на царство Урарту, което е съществувало още през XIII век пр.н.е. Имало богата самобитна култура на древно царство, част от съкровищницата на световната култура.
Пътят от град Ван до Варна е много дълъг… Поводът прадядо Вартан да го извърви и изстрада е тъжен…….Град Ван е бил единственото населено от арменци  място в рамките на бившата Османска империя, което оказало организирана съпротива по време на арменския Геноцид през 1914 -1915 година. Прадядо ми е бил най-малкият от три деца. Имал е по- голям брат, когото наричали войводата Михран, участвал активно в отбраната и защитата на града. Сестра им носела името Ванухи. Когато пред очите на моя шестнадесет годишен прадядо убили неговия брат, той разбрал, че животът му по тези земи е приключил. Трябвало е да се спасява. Не мога да си представя дори по кои пътища е минал, какво е преживял, как е успял да го преживее, дали го е преживял… Може би защото  не е бил сам, може би защото да се спаси от ужаса и да намери спасение във Варна е било написано на челото му. Така се превежда думата съдба на арменски – „ джагадакир“ – написано на челото.
Във Варна той е започнал да събира живота си наново. Парченце по парченце. Завършил е училище, започнал е работа, търсил е справедливост. Когато на 22.07.1926 година се е родил първородния син на семейство бежанци от Ван, станал негов кръстник. Детето нарекли с името…..Михран. Да, точно така – в памет на загиналия на хиляди километри войвода Михран. И през цялото време търсил сестра си, останала някъде в кошмара на ада.
Когато през 1931 година прадядо ми среща моята прабаба, започнали да търсят изгубената му сестра заедно. Изпращали много съобщения в международни организации, по вестници във всички европейски държави, разпитвали близки, познати, тръпнели при всяка възможност нещо да научат. И, чудото станало! Един ден в малката схлупена къща в изселническия квартал на Варна пристигнало  писмо с много печати и марки. Известие от Червения кръст, с което им съобщили, че неговата сестра Ванухи е била спасена, отгледана е в сиропиталище за деца – сираци от арменския геноцид и е медицинска сестра в град Ереван. Каква радост настанала, колко плач, сълзи, надежди, спомени…..Захвърчели писма между Варна и Ереван, между Ереван и Варна. И във всяко писмо пърхала надеждата „ До скоро, братко!“- „ До скоро, сестро!“. Не, не, не се е случило така. Така става само в приказките или в хубавите филми с щастлив край. Започнала Втората световна война и сложила край на техните надежди. Маминка Ванухи заминала като милосърдна сестра на фронта, а прадядо …..Той не издържал, страхът му, че ще загуби за втори път сестра си го сломил.
Маминка Ванухи успяла да преживее кошмара на Втората световна война – тази ужасна касапница! Преживяла мъчително и страшно сталиновите репресии. Явно съдбата е имала други планове за нея. Успяла да дойде с кораб до Варна едва през 1960 година. Нейното посрещане е един от най – трогателните спомени в нашата фамилия. Моята баба – нейната племенница, ми е разказвала как не са спали предните нощи, чакайки да се съмне и още един ден да ги приближи до деня на срещата, как часове по- рано са били на пристанището, как едва са дочакали тя да тръгне по стълбите на кораба, за да се хвърлят към нея, плачейки с глас, как дълго – дълго са седели на кея, безмълвно вкопчени едни в други всички. Как я познала ли, щом са се видели за първи път?! Е, това не бива да се обяснява!  Най – истинските неща се виждат със сърцето.
Много от тези неща ми разказа моята майка. Тя се казва …….Ванухи. Не е случайно, разбира се! Питала съм я какво означава това име. „ Момичето от Ван“ – ми е отговаряла тя. И знаете ли кога е родена? На 22.07.1966 година. Ако ви се стори позната тази дата, не се бъркате. Това е датата, на която е роден кръщелникът на моя дядо, който носи името на техния брат. Красиви са тези случайности, нали?! Случайности ли казах? Не мисля …

Погледни още...