2019
2019

„Варна Лит“ представя: Александър Габровски

Той се превърна в едно от литературните открития на 2018-та у нас.
Негово стихотворение е сред отличените творби в ученическия конкурс „Писмо до мен“ на Международен литературен фестивал „Варна Лит“ през месец май тази година. Заедно с останалите наградени творби то е запечатано в Капсула на детските мечти, която ще се съхранява през следващите 10 години в Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ в морския град.
Той е един от стипендиантите на фондация „Културни перспективи“ в конкурса „С усилия към звездите“ и негов ментор е писателят Георги Господинов.
Десетокласник е в Първа езикова гимназия във Варна и това е само началото на поредица от вълнуващи награди и срещи по пътя му към успеха.
Той е Александър Габровски.
 
Кой си ти, Александър?
Аз съм дете на морския град от вече 16 години. До седми клас учих в ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, а днес съм възпитаник на Първа езикова гимназия. Част съм от литературен клуб „Касталия” от пет години – вълшебно място с още по-вълшебен ръководител – госпожа Магдалена Маркова. Ако не беше тя, не само,  че днес едва ли щях да пиша по начина, по който пиша, ами и най-вероятно и изобщо нямаше да го правя. Благодарение на нея успях да се запозная с множество литературни жанрове и принципи отблизо, което промени както творчеството, така и светогледа ми, разбира се – към по-добро.
 
Откъде е твоята страст към литературата?
От малък, когато разказвах на родителите си приказки за лека нощ, вместо те на мен, се вълнувам от сложната тъкън на литературата, изградена от клетките на думите. Всяка от тях има специфичен цвят, нюанс и вкус за мен. За жалост, съм най-непохватният човек, когото познавам, но въпреки това, когато пиша се чувствам сякаш ловко танцувам измежду редовете, точките и запетайките на белия лист. Гледам на изкуството като на движение, нестихваща енергия, но преди всичко – любов.
 
Тази година ти спечели поредица от литературни награди …
В последно време творчеството ми се радва на интерес от страна на публиката и журитата на конкурсите, в които участвам. Миналата година получих първа награда за поезия на националния литературен конкурс „Петя Дубарова“, а тази – голямата награда на конкурса „Стоян Михайловски“, място сред наградените в конкурса на „Варна Лит” и стипендията в раздел „Литература“ на фондация „Културни перспективи“.
 
Защо са важни наградите?

Последната от тези награди не само ме зарадва, но и ми даде крила, накара ме да вярвам в себе си не поради друга причина, а именно защото ми бе отсъдена от Георги Господинов, който ще бъде мой ментор през бъдещата една година. С него ще изследваме необятния космос на изкуството на думите и ще реализираме бъдещите си проекти, един от които ще бъде написването на сценарий за постановка с друга млада писателка на име Йоанна Елми. Никога досега не съм вярвал, че нещо подобно може да ми се случи. Дори, след като подадох документите си и преминах на втори кръг от състезанието, бях убеден, че нямам особен шанс да се справя, но ето че се случи. Всичко това значи много за мен и съм наистина признателен на всички, благодарение, на които тази моя мечта се сбъдна. Наградите са важни признания както за мен, така и за всеки млад човек, който може да ги получи. Затова насърчавам всички – било то на моята възраст или не, да участват в конкурсите на „Варна Лит“ – една от многото възможности за изява в сферата.
Очаквам с нетърпение срещите си с Георги Господинов и идното издание на „Варна Лит” – бих казал най-ценното културно събитие в града ни, защото всяка година успявам да се запозная с нови и невероятни творци, от които да науча нещо повече. Намирам идеята за поставянето на визията за бъдещето на десетте отличени млади автори в конкурса на фестивала в Капсула на времето за специална и иновативна. Именно тя отличава конкурса и кара участниците в него да се замислят, да оставят своята следа в настоящето. Надявам се след десет години да прочета отново стихотворението, затворено в нея и да си спомня вярата си в доброто, което продължава да съществува, въпреки всички обстоятелства.

 
Какво „храни“ и какво провокира твоята муза?
Всичко. От листо, паднало на земята, безсмислен разговор, дочут на улицата – до красиво словосъчетание, цветова комбинация, картина или философски въпрос. Последното нещо, от което се вдъхнових, беше „подвигът ми” да изчистя с прахосмукачка студиото на творческата школа „Дедал“, която всяка седмица посещавам, за да практикувам другото си основно занимание – рисуването. Почувствах се като тибетските монаси, които медитират, докато търкат с четка за зъби стените на манастира и така родих идеята за бъдещия си разказ „Повелителя на праховите частици”. Сега още чакам идеята да отлежи в ума ми, докато не се захвана за работа по нея. Книги и музикални произведения, които са хранили моята муза през годините са „Тайната градина”, „Физика на тъгата”, „Кажи на вълците, че съм си у дома”, книгите на Херта Мюлер и Етгар Керет, стиховете на Рембо и албумите на Neat beats – Cosmic Surgery и Sleep Cycles и Mezzanine на Massive Attack, както и много други.
 
Планираш ли бъдещето?
В бъдеще не знам дали ще бъда вдетинен бохем или зрял мъж, не съм сигурен какво ще уча в университета – изобразително изкуство или драматургия, дали искам да живея в града, в гората, тук или на края на света, но едно е сигурно – изкуството ще бъде моето основно занимание и ще бъда щастлив!
 
Какво те радва и какво те ядосва?
Всичко ме радва. Природата, изкуството, кучетата и дърветата, нощта и дъждът, красотата и грозотата, тъгата дори. Но нищо не може да ме зарадва повече от усмивката на любим човек. Там ми е слабостта, признавам си. А какво ме ядосва ли? Малко неща истински, но ако трябва да бъда напълно честен – някои определени черти на образователната система и… май че нищо друго.
 
Какво пожелаваш на „Варна Лит“ за финал на разговора?
Ето, че стигнахме и до любимата ми, финална част, в която ще поднеса на „Варна Лит” пожеланията си за още безброй незабравими моменти с колоритни личности и все повече просветителска дейност в областта на онова, за което най-много си струва – изкуството, което ни прави хора. До нови срещи!
 
Разговаря Искра Урумова
Снимки: МЛФ „Варна Лит“ и Ал. Габровски

Погледни още...